От две седмици в Калифорния

Съжалявам, че чак сега сядам да сложа информация и снимки тук. Но първите дни някъде на ново място, винаги са голяма въртележка - първо часовата разлика и умората от пътуването. Като изчислихме и се оказа, че сме имали 26-часов ден на постоянно пътуване. Това е защото от Търново пътувахме директно за летището и после от Сан Франциско направо за Линкълн, където живеят родителите на Крейг. Така предпочитам обаче, защото спра ли по средата на пътуването, се размеквам и после трудно пак стягам багажа да продължа. :) Пристигнахме у тях към 23 часа тяхно време на същия ден, а бяхме тръгнали от Търново в 7 ч. сутринта - невероятно. Дълъг-дълъг 1 септември!

И така, с К рейг бяхме като размазани първите дни. Доспиваше ни се неистово следобяд, а сутрин, към 5 часа бяхме готови да ставаме. Оставиха ни да наваксаме на спокойствие, да се подредим в стаята ни без да бързаме. Свекърва ми беше оставила някои български предмети в стаята, беше покрила леглото с българска ковертюра, поставила беше няколко наши снимки в стаята, за да я почувстваме като наша стая. Хубаво е да сме отново в гостоприемния дом на Крейг в Калифорния.


Понеже стаята ни има свой дрешник - като малка миниатюрна стая, отделена с врата, подредихме багажа си по рафтовете и закачалките на спокойствие. Всички скринове и шкафове в стаята бяха освободени за нас и скоро всяко нещо беше на мястото си.

Първите дни отделихме време да разгледаме всички вещи на Крейг, които родителите му съхраняват за него в кутии и кашони, докато той е в България. Той с радост разгледа книгите си, стари албуми и спомени от събития и приятели, от пътуванията си до Китай и Индия... Изхвърли доста неща, но и пренареди много от другите обратно. Книгите подредихме в стаята ни и сега имам хубава библиотека.
Крейг има завидна колекция от играчки Star Wars, която реши да продаде по Интернет. Вече не е чак такъв запален фен на филма, а и толкова играчки само заемаха няколко обемисти кутии. Заехме се да ги почистим и опишем в малък каталог.

Аз много се радвам, че майка му е запазила в рамки плакатите на пиесите и мюзикълите, в които той е играл и един ден, можем да ги окачим в нашия дом.

Родителите на Крейг ни предоставиха едната си кола и си купиха нова. Майка му му остави телефона си и си взе нов апарат, и сега имаме и кола и своя GSM линия. Добре, че в къщите им тук са предвидени по 2-3 гаража.

В един от първите дни се разходихме в покрайнините на Линкълн с кучето на родителите му. Беше приятно, но тревата на Калифорния е вече жълта от жегите, които достигат до 45 градуса C през деня.

На 6-ти септември родителите на Крейг ни заведоха на концерт на Крис Айзък и Брайан Зетцер. По пътя спряхме в 3-4 исторически градчета, построени по времето на Златната треска. Пълни са с антикварни магазини и със забележителни неща. Например едното от тези градчета - Ейнджъл Кемп е известно със състезанията си за скачащи жаби и навсякъде имат символ на жаби, украсяващ градчето. Дори имат своеобразна "алея на славата", овековечаваща жабоците - победители в състезанията с метални плакети, монтирани в тротоарите.

Ето още няколко снимки от тези градчета - Сетър Крийк, Джаксън, Ейнджъл Кемп...

Разбира се на концерта не беше позволено да се снима и нямам нито една снимка от събитието. Беше интересно да гледам звезда от миналото от величината на Крис Айзък, но концертът беше на открито и заедно с другите хиляди хора седяхме на тревата и беше толкова студено, че удоволствието доста се поразвали, но все пак това си остава едно от най-интересните събития, случили ни се първата седмица.

На следващия ден беше голямото пазаруване. Купихме необходимите ми материали за рисуване, за да започна вече. Ще се занимавам, както с изящно, така и с приложно изкуство, докато сме тук и ще организираме няколко изложби, ако е рекъл Господ.

Майката на Крейг ни беше записала час за зъболекар и на двамата и ми беше интересно да мина почистване на зъбите по американски стандарт. През януари ще ходим пак за подробен рентгенов анализ. Бррр.

Вече видях първото си торнадо на живо. Беше миниатюрно - само с човешки ръст и се вихреше встрани от шосето, в полето. Докато извадя камерата и го подминахме. Не можах да го снимам. Въпреки, че беше джудже, беше ужасяващо като знам каква мощ има.

Тази събота прекарахме деня на едно интересно място - "Ябълковите хълмове". Както сами се досещате, нарича се така заради многобройните си ябълкови ферми. На много места там са отворени своеобразни панаири на занаятите и може да се видят много интересни неща, изработени от местните занаятчии. Ето няколко снимки от вчера.

Първото място, на което спряхме се нарича Колома и там Джон Маршал е открил първата златна жилка в Калифорния. Запазили са старинното градче. Там всекидневно има хора в старинни костюми, пресъздаващи бита на миньорското градче от първите му години. Има музей, пазещ някои от първите миньорски инструменти. Наблизо е статуята на Джон Маршал.

Разбира се денят не мина без да хапнем ябълков пай със сладолед и да пием ябълков сайдер. Страхотно!

След тази чудесна екскурзия отидохме на църква. Линкълн Брустър води хвалението, а говорител беше Луис Палау. Невероятно преживяване!