Къмпинг в Националния парк Йосемити

От 14-ти до 19-ти септември бяхме на къмпинг в Националния парк Йосемити. Невероятно преживяване, въпреки моите опасения от срещи от третия вид с мечки и змии. Нито една от тях обаче не се състоя и аз преживях неудобствата на къмпинга (липсата на душ за 5 дни, отдалечеността на тоалетната, от която изпитвах ужас, ако ми се наложи да я посетя през нощта и т.н.) с радостно сърце, поради величествената картина, която ни заобикаляше.

Пристигнахме на 14-ти септември следобяд и настаняването започна. Родителите на Крейг имат разтегателна каравана и въпреки обясненията му, не можех да си представя как точно се разгъва. Аз, Крейг и майка му спахме в караваната, а баща му - в малката палатка. Той каза, че първата нощ се е събудил от шумно душене около палатката му. Без съмнение някакво животно е искало да се запознае с обстановката. Ето няколко снимки от нашето настаняване на предплатеното за 5 дни място.

Кафявия контейнер в ляво, който виждате на снимката горе е предназначен за специално укриване на храната от нахалните мечки, които подушват без никакъв проблем всякаква храна от голямо разстояние и не се спират пред нищо да си я вземат (и тази катерица на снимката проявяваше нескрит интерес към затвореното в бялата кутия, но от нея можеш по-лесно да се отървеш). Този кафяв контейнер е със специално заключване, защото мечките са доста умни и се справят с по-скромни заключалки. Чухме за случай, в който мечката си е отворила сама вратата на незаключена кола заради забравена в колата храна и понеже вратата се хлопнала зад гърба й, тя откачила заключена вътре и вдигнала доста шум като разкъсала предните седалки. Собственика на колата се промъкнал и отворил вратата, за да успее да избяга животното. Мечките проявяваят голям интерес и към пастите за зъби и всякакви шампоани и сапуни, затова криехме всички тоалетни принадлежности в този контейнер, включително и мокрите кърпички. Между другото те се оказаха особено полезни ( и аз многократно благослових откривателят им) порди липсата на баня. С Крейг открихме, че има обществена баня в едно съседно селище (на около 1 км. разстояние) и ходихме да се изкъпем там, срещу скромната сума от 5$ на човек. Така и не повторихме, но се оцелява... Слава Богу, че не беше много горещо и аз успях да се абстрахирам от перманентно мръсните си крака, които с триста зора успявах горе-долу да поизмия преди лягане в неудобната мивка в тоалетните, където трябва да натиснеш батерията, за да тръгне водата и тя спира веднага щом спреш да натискаш.

И така, първият ден предприехме кратко и лесно за възможностите на парка изкачване до Върнъл Фолс. Водопад, който (както и останалите в резервата) е пресъхнал по това време на годината. Разходката обаче и гледката наоколо си ги биваше и са извор на вдъхновение за всеки с душа на художник.

Около собственото ни огнище (всяко лагеруващо семейство разполага с по едно такова). Дървата за горене обаче, представете си трябва да си купуваш от магазина. Не е позволено да събираш дори съчки наоколо. За мен като традиционен българин с дълбоко заложен в душата стремеж към аванта, не беше ясно как ще живееш в гората и няма да ползваш от дървата там. Естествено като резерват не мога да си представя да тръгнеш да сечеш дървета, но да събереш падналите наоколо дребни клони не ми се виждаше голямо престъпление. Но изглежда, законите са строги и създадени заради такива като нас, които от малко няма да разбират и ще прекрачат всяка граница. :)

Това на снимкиата долу е хотел Ауони (индианско име, с незапомнено от мен значение). МНОГО СКЪП! Разгледахме го отвътре като гледахме да се държим все едно сме отседнали там. :) Мислехме да пием кафе там, но се уплашихме от цените и подобно нещо преживяхме в магазинчето за сувенири. Излязохме си с подвити опашки, но все пак напълнили очи с красота.

Естествено, че посетихме един-два-три музея в Йосемити. Тук са препарирани някои от обитатели на горите наолколо. Слава Богу по време на престоя ни на този къмпинг, не срещнах наживо нито един опасен представител на животниския вид. :)

Постихме запазено индианско село. На снинмката точно под този текст е тяхното място за служене на боговете им. Понеже още се използвало, не е позволено да влизаш и да разглеждаш в него, затова му направих снимка само отвън.

Така изглеждат иглутата на индианците от Йосемити. Научих, че са много по-неразвита и бедна цивилизация от индианците в централните американски щати.

С Крейг предприехме самотна разходка наоколо и направихме някои прекрасни снимки на забележителностите на Йосемити. Тук е църквичката на Йосемити. Тя е още активна и хората с вкус към романтиката и без проблеми с финансите плащат баснословни суми, за да се венчаят в нея.

През Йосемити минава реката Мерсед. С Крейг натопихме крака в студените й води. Тишина и спокойствие наоколо - великолепно!

На 17-ти септември отидохме да видим гигантските секвои в Марипоса Гроув. Огромни дървета с червени стволове, клони, които величествено се губят в небето. Туристите на несметни пълчища наоколо развалят тишината и спокойствието. Те са навсякъде и не можеш да се скриеш от тях. Всевъзможни цветове, езици и форми, в групи по единично, всеки с фотоапарат в ръце се цели в нещо... Прииска ми се да съм сама и да се потопя на воля в красотата наоколо.

Дървото, което виждате по-долу се казва Гризли Джаянт. Само един от клоните му е по-дебел от стволовете на дърветата наоколо. Миниатюрната оранжева фигурка долу на снимката съм аз за сравнение. Това дърво е толкова величествено, че вълнува дълбоко като застанеш до него. Отдолу съм направила една друга снимка на сравнението на това дърво с други познати обекти.

Научих за секвоите интересен факт, който е добър духовен пример. Огромни, високи дървета, но имат много плитки, повърхностни корени и устояват прави, защото под земята се държат едно за друго, преплели корените си.

Последният ден предприехме още една много приятна разходка с Крейг до подножието на най-големия камък в света - Ел Капитан.

Отново прекарахме като порядъчни жаби около час, киснейки крака в река Мерсед и снимайки наоколо като невидели. Ако мислите, че съм качила прекалено много снимки от този къмпинг на блога, трябва да видите още колко имам... И ако само можете да си представите колко трудно ми беше да ги селектирам до това прилично число, което да споделя с вас... :)

Това е снимка на пресъхналите за сезона Йосемити Фолс:

А последните 2 снимки са дело на свекърва ми, която в своята разходка със свекър ми е видяла това забележително дърво и... мечка с две мечета, които си хапват убит от кола елен. Оставих ви го за десерт :)