От 20 до 25 октомври бяхме на конференция за възстановяване и насърчение на мисионерите на Intervarsity в планината над Колорадо Спрингс. Крейг ми каза, че това е най-дългата планинска верига в света (Мигси и Ивче, вие можете да го поправите, ако греши! :)) - наречена Скалистите планини и се спуска на север от Канада чак на юг до Мексико. За нас беше много трудно само с 3-те дни почивка между връщането ни от Хавай и тръгването за Колорадо, да свикнем с температурната разлика от тропически остров - на снежна планина. Полетът над планината беше с ужасни турбуленции, които ужасно ме изплашиха, но планината е прекрасна и времето на тази конференция ми се отрази благотвортно духовно.
Лагерът е притежание на студентското движение в Америка и ние с Крейг отново се размечтахме да имаме и в България нещо подобно. Този тук обаче е на 2800 м. надморска височина и от малко разредения въздух страдахме малко от главоболие, причинено от дехидратиране в организма, та постоянно ни напомняха да пием много вода, дори да не ни се пие.
Ние с Крейг, неговата шефка Рене и психологът на мисионерите Дънкан, (с когото беше изключително удоволстие да се запозная) пристигнахме един ден по-рано и можахме да се видим на спокойствие с тях преди пристигането на основната група на следващия ден. Времето беше приятна есен в планината...
На другата сутрин обаче осъмняхме в снежна приказка. През цялата нощ беше валял сняг и се очакваше да вали чак до вечерта. През целия ден не можехме да се начудим как останалите участници в конференцията ще успеят да се качат при тези климатични условия.
На конференцията беше осигурено време за всеки да се срещне и да разговаря с психолога за трудностите, с които се сблъсква обратно в своята американска култура. Имаше и няколко сесии, в които Дънкан говори за отчуждението, тъгата и стреса, които мисионерите изпитват, когато за малко или за по-дълго се върнат в родните си страни, тъй като вече са се откъснали и са създали нови връзки и приятелства на местата, на които служат. Също за новия поглед, който имат върху собствената си култура, когато се върнат - нещо, което ми бе беше изключително интересно да чуя.
Главен говорител на конференцията беше Джейсън Йенсен и темите, на които говори не се чуват много-много от американските говорители по принцип (той сам отбеляза това), а именно - да видим Исус не само като победител, но и като страдащ на земята за нас и че най-често нашият живот е по-скоро низ от страдания, а не от победи и това е съвсем в реда на нещата. Изключително послание!
С хората от нашата група имахме невероятно време заедно като си разказвахме за страните, в които работим и показвахме снимки от там последната вечер в много неофициална домашна атмосфера.
Лагерът е притежание на студентското движение в Америка и ние с Крейг отново се размечтахме да имаме и в България нещо подобно. Този тук обаче е на 2800 м. надморска височина и от малко разредения въздух страдахме малко от главоболие, причинено от дехидратиране в организма, та постоянно ни напомняха да пием много вода, дори да не ни се пие.
Ние с Крейг, неговата шефка Рене и психологът на мисионерите Дънкан, (с когото беше изключително удоволстие да се запозная) пристигнахме един ден по-рано и можахме да се видим на спокойствие с тях преди пристигането на основната група на следващия ден. Времето беше приятна есен в планината...
На другата сутрин обаче осъмняхме в снежна приказка. През цялата нощ беше валял сняг и се очакваше да вали чак до вечерта. През целия ден не можехме да се начудим как останалите участници в конференцията ще успеят да се качат при тези климатични условия.
На конференцията беше осигурено време за всеки да се срещне и да разговаря с психолога за трудностите, с които се сблъсква обратно в своята американска култура. Имаше и няколко сесии, в които Дънкан говори за отчуждението, тъгата и стреса, които мисионерите изпитват, когато за малко или за по-дълго се върнат в родните си страни, тъй като вече са се откъснали и са създали нови връзки и приятелства на местата, на които служат. Също за новия поглед, който имат върху собствената си култура, когато се върнат - нещо, което ми бе беше изключително интересно да чуя.
Главен говорител на конференцията беше Джейсън Йенсен и темите, на които говори не се чуват много-много от американските говорители по принцип (той сам отбеляза това), а именно - да видим Исус не само като победител, но и като страдащ на земята за нас и че най-често нашият живот е по-скоро низ от страдания, а не от победи и това е съвсем в реда на нещата. Изключително послание!
С хората от нашата група имахме невероятно време заедно като си разказвахме за страните, в които работим и показвахме снимки от там последната вечер в много неофициална домашна атмосфера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар